развеете

Речник на българския език

1. развеете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

развеете е производна форма на развея (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. развеете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

развеете е производна форма на развея (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

3. развеете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

развеете е производна форма на развея (сег. вр., 2 л., мн. ч.).