развеем

Речник на българския език

1. развеем — сег. вр., 1 л., мн. ч.

развеем е производна форма на развея (сег. вр., 1 л., мн. ч.).

2. развеем — сег. вр., 1 л., мн. ч.

развеем е производна форма на развея (сег. вр., 1 л., мн. ч.).

3. развеем — сег. вр., 1 л., мн. ч.

развеем е производна форма на развея (сег. вр., 1 л., мн. ч.).