развеело

Речник на българския език

1. развеело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

развеело е производна форма на развея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. развеело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

развеело е производна форма на развея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).

3. развеело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

развеело е производна форма на развея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. развеело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

развеело е производна форма на развея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).

5. развеело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

развеело е производна форма на развея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

6. развеело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

развеело е производна форма на развея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).