развеели

Речник на българския език

1. развеели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

развеели е производна форма на развея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. развеели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

развеели е производна форма на развея (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).

3. развеели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

развеели е производна форма на развея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

4. развеели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

развеели е производна форма на развея (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).

5. развеели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

развеели е производна форма на развея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

6. развеели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

развеели е производна форма на развея (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).