развеела

Речник на българския език

1. развеела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

развеела е производна форма на развея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. развеела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

развеела е производна форма на развея (мин. деят. несв. прич. ж. р.).

3. развеела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

развеела е производна форма на развея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

4. развеела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

развеела е производна форма на развея (мин. деят. несв. прич. ж. р.).

5. развеела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

развеела е производна форма на развея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

6. развеела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

развеела е производна форма на развея (мин. деят. несв. прич. ж. р.).