развеел

Речник на българския език

1. развеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

развеел е производна форма на развея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. развеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

развеел е производна форма на развея (мин. деят. несв. прич. м. р.).

3. развеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

развеел е производна форма на развея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

4. развеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

развеел е производна форма на развея (мин. деят. несв. прич. м. р.).

5. развеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

развеел е производна форма на развея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

6. развеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

развеел е производна форма на развея (мин. деят. несв. прич. м. р.).