разваряло

Речник на българския език

1. разваряло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разваряло е производна форма на разваря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разваряло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разваряло е производна форма на разваря (мин. деят. несв. прич. ср. р.).