разварил

Речник на българския език

1. разварил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разварил е производна форма на разваря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разварил — мин. деят. св. прич. м. р.

разварил е производна форма на разваря (мин. деят. св. прич. м. р.).