разбягал

Речник на българския език

1. разбягал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разбягал е производна форма на разбягам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разбягал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разбягал е производна форма на разбягам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разбягал — мин. деят. св. прич. м. р.

разбягал е производна форма на разбягам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разбягал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разбягал е производна форма на разбягам (мин. деят. несв. прич. м. р.).