разбъркали

Речник на българския език

1. разбъркали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

разбъркали е производна форма на разбъркам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разбъркали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

разбъркали е производна форма на разбъркам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. разбъркали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

разбъркали е производна форма на разбъркам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. разбъркали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

разбъркали е производна форма на разбъркам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).