разбързал

Речник на българския език

1. разбързал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разбързал е производна форма на разбързам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разбързал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разбързал е производна форма на разбързам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разбързал — мин. деят. св. прич. м. р.

разбързал е производна форма на разбързам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разбързал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разбързал е производна форма на разбързам (мин. деят. несв. прич. м. р.).