разбърборил съм

Речник на българския език

1. разбърборил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разбърборил съм е производна форма на разбърборя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. разбърборил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разбърборил съм е производна форма на разбърборя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).