разбърборил си

Речник на българския език

1. разбърборил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разбърборил си е производна форма на разбърборя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. разбърборил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разбърборил си е производна форма на разбърборя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).