разбърборил е

Речник на българския език

1. разбърборил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разбърборил е е производна форма на разбърборя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разбърборил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разбърборил е е производна форма на разбърборя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).