разбърборило

Речник на българския език

1. разбърборило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разбърборило е производна форма на разбърборя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разбърборило — мин. деят. св. прич. ср. р.

разбърборило е производна форма на разбърборя (мин. деят. св. прич. ср. р.).