разбърборили

Речник на българския език

1. разбърборили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

разбърборили е производна форма на разбърборя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разбърборили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

разбърборили е производна форма на разбърборя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).