разбърборила

Речник на българския език

1. разбърборила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разбърборила е производна форма на разбърборя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. разбърборила — мин. деят. св. прич. ж. р.

разбърборила е производна форма на разбърборя (мин. деят. св. прич. ж. р.).