разбърборил

Речник на българския език

1. разбърборил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разбърборил е производна форма на разбърборя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разбърборил — мин. деят. св. прич. м. р.

разбърборил е производна форма на разбърборя (мин. деят. св. прич. м. р.).