разбърборел

Речник на българския език

1. разбърборел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разбърборел е производна форма на разбърборя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разбърборел — мин. деят. несв. прич. м. р.

разбърборел е производна форма на разбърборя (мин. деят. несв. прич. м. р.).