разбълбукало

Речник на българския език

1. разбълбукало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разбълбукало е производна форма на разбълбукам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разбълбукало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разбълбукало е производна форма на разбълбукам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разбълбукало — мин. деят. св. прич. ср. р.

разбълбукало е производна форма на разбълбукам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разбълбукало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разбълбукало е производна форма на разбълбукам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).