разбъбряло

Речник на българския език

1. разбъбряло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разбъбряло е производна форма на разбъбрям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разбъбряло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разбъбряло е производна форма на разбъбрям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разбъбряло — мин. деят. св. прич. ср. р.

разбъбряло е производна форма на разбъбрям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разбъбряло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разбъбряло е производна форма на разбъбрям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).