разбъбрял

Речник на българския език

1. разбъбрял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разбъбрял е производна форма на разбъбрям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разбъбрял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разбъбрял е производна форма на разбъбрям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разбъбрял — мин. деят. св. прич. м. р.

разбъбрял е производна форма на разбъбрям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разбъбрял — мин. деят. несв. прич. м. р.

разбъбрял е производна форма на разбъбрям (мин. деят. несв. прич. м. р.).