разбушувал си

Речник на българския език

1. разбушувал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разбушувал си е производна форма на разбушувам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. разбушувал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разбушувал си е производна форма на разбушувам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. разбушувал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разбушувал си е производна форма на разбушувам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).