разбушувало

Речник на българския език

1. разбушувало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разбушувало е производна форма на разбушувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разбушувало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разбушувало е производна форма на разбушувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разбушувало — мин. деят. св. прич. ср. р.

разбушувало е производна форма на разбушувам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разбушувало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разбушувало е производна форма на разбушувам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).