разбушувал

Речник на българския език

1. разбушувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разбушувал е производна форма на разбушувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разбушувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разбушувал е производна форма на разбушувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разбушувал — мин. деят. св. прич. м. р.

разбушувал е производна форма на разбушувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разбушувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разбушувал е производна форма на разбушувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).