разбушал си

Речник на българския език

1. разбушал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разбушал си е производна форма на разбушам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. разбушал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разбушал си е производна форма на разбушам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. разбушал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разбушал си е производна форма на разбушам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).