разбушали

Речник на българския език

1. разбушали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

разбушали е производна форма на разбушам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разбушали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

разбушали е производна форма на разбушам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. разбушали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

разбушали е производна форма на разбушам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. разбушали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

разбушали е производна форма на разбушам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).