разбушала

Речник на българския език

1. разбушала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разбушала е производна форма на разбушам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. разбушала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разбушала е производна форма на разбушам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. разбушала — мин. деят. св. прич. ж. р.

разбушала е производна форма на разбушам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. разбушала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

разбушала е производна форма на разбушам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).