разбушал

Речник на българския език

1. разбушал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разбушал е производна форма на разбушам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разбушал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разбушал е производна форма на разбушам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разбушал — мин. деят. св. прич. м. р.

разбушал е производна форма на разбушам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разбушал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разбушал е производна форма на разбушам (мин. деят. несв. прич. м. р.).