разбуша

Речник на българския език

1. разбуша — сег. вр., 3 л., ед. ч.

разбуша е производна форма на разбушам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. разбуша — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

разбуша е производна форма на разбушам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. разбуша — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

разбуша е производна форма на разбушам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).