разбунтувах

Речник на българския език

1. разбунтувах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

разбунтувах е производна форма на разбунтувам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. разбунтувах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

разбунтувах е производна форма на разбунтувам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).