разбумтявало си

Речник на българския език

1. разбумтявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

разбумтявало си е производна форма на разбумтявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. разбумтявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

разбумтявало си е производна форма на разбумтявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. разбумтявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

разбумтявало си е производна форма на разбумтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).