разбумтявало е

Речник на българския език

1. разбумтявало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разбумтявало е е производна форма на разбумтявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разбумтявало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разбумтявало е е производна форма на разбумтявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разбумтявало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разбумтявало е е производна форма на разбумтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).