разбулвала

Речник на българския език

1. разбулвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разбулвала е производна форма на разбулвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. разбулвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разбулвала е производна форма на разбулвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. разбулвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

разбулвала е производна форма на разбулвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. разбулвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

разбулвала е производна форма на разбулвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).