разбулвал

Речник на българския език

1. разбулвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разбулвал е производна форма на разбулвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разбулвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разбулвал е производна форма на разбулвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разбулвал — мин. деят. св. прич. м. р.

разбулвал е производна форма на разбулвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разбулвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разбулвал е производна форма на разбулвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).