разбръмчали

Речник на българския език

1. разбръмчали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

разбръмчали е производна форма на разбръмча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разбръмчали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

разбръмчали е производна форма на разбръмча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. разбръмчали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

разбръмчали е производна форма на разбръмча (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. разбръмчали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

разбръмчали е производна форма на разбръмча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).