разбръмчавал си

Речник на българския език

1. разбръмчавал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разбръмчавал си е производна форма на разбръмчавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. разбръмчавал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разбръмчавал си е производна форма на разбръмчавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. разбръмчавал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разбръмчавал си е производна форма на разбръмчавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).