разбрицаха

Речник на българския език

1. разбрицаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

разбрицаха е производна форма на разбрицам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разбрицаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

разбрицаха е производна форма на разбрицам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).