разбрица

Речник на българския език

1. разбрица — сег. вр., 3 л., ед. ч.

разбрица е производна форма на разбрицам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. разбрица — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

разбрица е производна форма на разбрицам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. разбрица — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

разбрица е производна форма на разбрицам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).