разбрадяло

Речник на българския език

1. разбрадяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разбрадяло е производна форма на разбрадя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разбрадяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разбрадяло е производна форма на разбрадя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).