разбрадило

Речник на българския език

1. разбрадило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разбрадило е производна форма на разбрадя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разбрадило — мин. деят. св. прич. ср. р.

разбрадило е производна форма на разбрадя (мин. деят. св. прич. ср. р.).