разбрадили

Речник на българския език

1. разбрадили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

разбрадили е производна форма на разбрадя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разбрадили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

разбрадили е производна форма на разбрадя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).