разболял

Речник на българския език

1. разболял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разболял е производна форма на разболея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разболял — мин. деят. св. прич. м. р.

разболял е производна форма на разболея (мин. деят. св. прич. м. р.).