разбойничествувал съм

Речник на българския език

1. разбойничествувал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разбойничествувал съм е производна форма на разбойничествувам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. разбойничествувал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разбойничествувал съм е производна форма на разбойничествувам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. разбойничествувал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разбойничествувал съм е производна форма на разбойничествувам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).