разбойничествувал си

Речник на българския език

1. разбойничествувал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разбойничествувал си е производна форма на разбойничествувам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. разбойничествувал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разбойничествувал си е производна форма на разбойничествувам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. разбойничествувал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разбойничествувал си е производна форма на разбойничествувам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).