разбойничествувало си

Речник на българския език

1. разбойничествувало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

разбойничествувало си е производна форма на разбойничествувам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. разбойничествувало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

разбойничествувало си е производна форма на разбойничествувам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. разбойничествувало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

разбойничествувало си е производна форма на разбойничествувам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).