разбойничествувала

Речник на българския език

1. разбойничествувала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разбойничествувала е производна форма на разбойничествувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. разбойничествувала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разбойничествувала е производна форма на разбойничествувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. разбойничествувала — мин. деят. св. прич. ж. р.

разбойничествувала е производна форма на разбойничествувам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. разбойничествувала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

разбойничествувала е производна форма на разбойничествувам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).