разбойничествало е

Речник на българския език

1. разбойничествало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разбойничествало е е производна форма на разбойничествам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разбойничествало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разбойничествало е е производна форма на разбойничествам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разбойничествало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разбойничествало е е производна форма на разбойничествам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).