разбойничествали

Речник на българския език

1. разбойничествали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

разбойничествали е производна форма на разбойничествам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разбойничествали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

разбойничествали е производна форма на разбойничествам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. разбойничествали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

разбойничествали е производна форма на разбойничествам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. разбойничествали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

разбойничествали е производна форма на разбойничествам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).