разблял съм

Речник на българския език

1. разблял съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разблял съм е производна форма на разблея (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. разблял съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разблял съм е производна форма на разблея (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).